Соргото в страната на мелниците и лалетата.

С докторската си теза „Подобряване на пшеницата в Замбия с помощта на непълна устойчивост на ръжда“ в джоба, Уолтър поема към Мексико. След това работи като доктор в CIMMYT (Международен център за царевица и пшеница). Но скоро заедно със семейството си заминава отново за Африка: в Булавайо, Зимбабве, той отново работи върху африканските зърнени култури с ICRISAT (Център за културите на полусухите региони) в рамките на SADCC (Координационна конференция за развитие на Южна Африка, обхващаща 9 африкански държави). „Благодарение на този опит подобрих знанията си за соргото и открих многообразието на съществуващия генетичен материал. След това, когато децата ми достигнаха възрастта да отидат в средното училище, се върнахме в Холандия, където работих като отговорник за международните изследвания и разработки на зеленчуци и цветя за Syngenta и Limagrain.“

Но през 2002 г. Африка отново привиква Валтер де Миляно „поканиха ме да стана професор по развъждане на тропически зърнени култури в Африканския център за подобряване на културите в Питермарицбург, Южна Африка“. Позиция, която позволява на Валтер да работи върху генетичния материал и селекцията на сорго. „Бях толкова убеден във възможностите на соргото, че го въведох в Холандия през 2005 г. Целта беше да се разработят прототипи на сорго за региони с умерен климат, над 48 градуса северна ширина ». Резултат: през 2010 г. Уолтър започва да отглежда сорго във фермата „Hoeve Dierkensteen.“ По-нататък той споделя своя опит и наблюдения.

Първият производител на сорго в Холандия

Прототипите на сорго (до F8 на разположение през 2013 г.) са избрани от най-качествените линии, чрез кръстосване, започнато през 2008 г. До два цикъла на култивиране са извършени за една година: един в Холандия и другият – в Южна Африка. В Холандия въвеждането на чувствително фотопериодно сорго не било успешно (дните са твърде кратки) и когато се стига до периода на връзване, се срещат проблеми с плодовитостта.

Качества на прототипите на холандско сорго

Разработените на местно ниво линии сорго произвеждат жизнеспособни зърна (мътно бледи зърна и различни цветове, без танин), които могат да бъдат събирани и развиват измеримо съдържание на захар в стъблото, в Оостбург, Холандия (51 ° 20 ‘NL, 3 ° 30 ‘OL, 1 m a.s.l.). При пълна зрялост се получава сладко стъбло (Brix до 27 °). Височината на растението е между 1,5 и 2,9 м. Дебелината на стъблото е между 0,6 и 1,3 см.

През 2013 г. д-р Ник Ван Екерен от Института „Луис Болк“ в Холандия е първият, който демонстрира, че линиите сорго са способни да произвеждат зърно и захар. Въпреки че са склонни да бъдат по-къснозреещи от царевицата, линиите имат променлив, но доста добър добив (до 18 тона сухо вещество) и доста добра усвояемост на фуража (висок VCOS = 74 за хибридна царевица, както се определя от NIRS или лабораторните тестове VCOS T&T, 72 е добра усвояемост). Хипотезата е, че благодарение на селекцията на сорго, трябва да е възможно да се получи нова високоенергийна култура, допълваща царевицата: захар + нишесте 377 г за линия сорго и 335 г за хибрид от царевица. Вижте таблицата по-долу. Друг интересен момент: съдържанието на суров протеин в соргото е високо в сравнение с това на царевицата.

Каква е тайната на отглеждането на сорго в Холандия? 

Холандското сорго вероятно предлага нова възможност за производство на зърнени култури в умерен климат, както и за производство на биомаса в региони с нисък потенциал (сухи, леки или солени почви). Като се има предвид, че хибридите дават по-добри резултати. Все още се провеждат опити и експерименти за подобряване на познанията за отглеждането на сорго в Холандия.

Основните усилия са насочени за разработването на фуражни сортове за говеда и кози. Учените задълбочават знанията си, а производителите също се обръщат и към Sorghum ID, за да получат информация. През последните две години обмяната на опит се засили относно фуражното сорго, благодарение на инициативата на динамична група, съставена от разнообразна аудитория. Тази група се срещна на 5 февруари 2020 г. в Холандия в Ден Бос: повече от 80 души споделиха своите знания и опит с една обща цел: освен царевица, как можем да отглеждаме и сорго?

Как се консумира сорго в Холандия?

Ян Коман и Ир. Мартийн Стивънс са двама пионери, започнали да правят хранителни продукти от холандско сорго. Ян Коман прави бисквити, палачинки и гофрети.

Ир. Мартийн Стивънс произвежда бира от сорго. Нарекъл я е „Plume“ на името на най-горната част на соргото. Той също така показва, че картонът и хартията могат да бъдат произведени от влакна и следователно соргото е идеална култура за стартиране на истинска кръгова икономика.

Холандската работна група се надява, че сътрудничеството със Sorghum ID ще се разпростре и върху северните региони, тъй като придобитият опит предполага развитието на сорго и на по-високи географски ширини.