Добив от 8 тона/хектар при сорго за зърно в Северна Франция – вече реалност?

Г-н Валтер А.Ж. де Милиано е пионер в производството на сорго в Холандия . Той въвежда културата в страната си преди повече от двадесет години. През 2020 г. решава да създаде опитно поле във Франция, за да изчисли какъв е потенциалът на добивите сорго. „Климатичните промени водят до намаляване на количеството валежи от пролетния до есенния сезон. Следователно производителите търсят други зърнени култури с по-ниска потребност от вода в сравнение с тези, които обикновено отглеждат. При условие че съществуват сортове сорго с висока производителност!“ – уточнява той.

За да може да се установи дали добивите сорго могат да представляват интерес, той провежда опит в сътрудничество с фермера Готие Дьожеф на площ от един хектар, във ферма на 100 км на север от Париж. Два холандски сорта за зърно от 18 до 25 г (тегло на хиляда зърна) са тествани, като се има предвид, че този фермер никога преди не е отглеждал сорго.

5 до 8 тона/хектар в зависимост от сорта.

Достигнали зрялост на 120 до 160 дни, тестваните сортове сорго осигуряват реколта от 5 тона/хектар с едва 12% съдържание на влага при първия и 8 тона/хектар при втория хибрид

С голям ентусиазъм г-н Валтер А.Ж. де Милиано обяснява защо тези експериментални резултати са толкова обещаващи: „Получените добиви предоставят показатели за потенциала на холандското сорго в реални ситуации на отглеждане. Те показват, че тези сортове сорго могат да се отглеждат не само за фураж и метанизация, какъвто е случаят в Холандия, или за биогориво, но и за зърно, както на север от Париж. Това предполага, че може да се намерят възможности за диверсификация за производителите на пшеница в тези региони на Северна Франция благодарение на безглутеновото сорго за зърно. И не трябва да се забравя, че соргото за зърно може да бъде и източник на биоенергия“

Диверсификация без инвестиция

Фермерът Готие Дьожеф изтъква още няколко предимства на соргото: „То е култура на бъдещето, тъй като е устойчиво и не изисква допълнителни инвестиции за оборудване. Освен това е съвременна култура, защото почти няма нужда от торове и напояване (в сравнение с царевицата). Соргото подобрява структурата на почвата благодарение на кореновата си система и позволява засаждане в хетерогенни почви с много нисък потенциал. И още повече – соргото позволява въвеждане на нова култура при ротациите“

Според него този потенциал има и финансово изражение, тъй като опитните хибриди позволяват да се установи добър добив между 50 и 80 квинтала/хектар (за зърно). Именно поради това смята, че опитите трябва да продължат, защото „През следващата година ще бъдат тествани още два сорта, сред които един хибрид, като част от реколтата ще бъде предназначена за производство на силаж, за да се изпробват способностите му за произвеждане на метан, тъй като натрупването на скорбяла и захари в един брой растение може да бъде по-високо от това на царевицата“.

Търсене на пазари

„За развитието на соргото в нашите региони имаме нужда от пазари и организации за събирането му. Обмисляме проекти за преработване на соргото в региона с цел създаване на местна кръгова икономика и увеличаване на интереса към тази зърнена култура“.