Ползите от соргото при ротациите.

Ако вземем за пример късата ротация, основана най-вече на зимни култури като рапица, пшеница и зимен ечемик (класическа ротация във Франция, в централната част, Бургундия или Поату Шарант). При това положение вкарването на соргото се изразява чрез удължаване на ротациите. Тъй като соргото е истинска пролетна култура, която се сее късно (средата на май) противно на пролетния ечемик или протеиновия грах, които се сеят през февруари. Това разминаване от 3 месеца разстройва цикъла на тревистите растения като райграс и лисича опашка, тъй като фалшив разсад се развива преди засяването на соргото. Това намалява запасите от семена на съответните плевели. Друго предимство на соргото при борбата с плевелите е възможното използване на хербициди с активни вещества, които не могат да се използват върху другите ротационни култури (рапица, пшеница или ечемик), което позволява по-добро овладяване на проблемите с устойчивостта на плевелите. Следователно соргото намалява коефициента за честота на третирането в рамките на ротацията.

Соргото отлично се вписва между 2 житни култури за слама, след ечемик и преди пшеница. Няма особени противопоказания. Трябва обаче да се внимава за рисковете от поява на фузариоза при меката пшеница или твърдата пшеница, която се засява след соргото и да се избират устойчиви сортове.

Друго положително действие на соргото при ротацията е внасянето на органична материя в почвата. Всъщност, произвежданата от соргото растителна маса е толкова много, че веднъж внесена в почвата, тя помага за обогатяването и храненето на наличната фауна и флора, което подхранва почвата и допринася за биологичното разнообразие.