Соргото значително повишава почвените води благодарение на мощната си коренова система и на регулирането на неговата евапотранспирация. Нуждите му са умерени (от порядъка на 400 до 500 мм), то е устойчиво на условия с недостиг на вода. При средно дълбоки почви нуждите на соргото от вода са значително по-ниски от тези на други пролетни култури.
Въвеждането на соргото може да помогне да се намалят щетите от някои вредители. По този начин, освен всичко останало, соргото е признато с ефективното си действие срещу нематоди. Освен това, то може да бъде отглеждано в райони, в които щетите от диабротика (Западна Европа) и макрофомина (Южна Европа) са много големи.
Една от причините италианският фермер Марко Бергами да въведе сорго при ротациите е осъзнаването на глобалното затопляне. И освен това той си дава сметка, че културата е мотивираща и рентабилна.
Между 10 и 15 кг азот и 6 кг P, K са достатъчни, за да се постигне най-добрият добив. Голяма част се връща в почвата след прибиране на реколтата: 40% от азота, 80-85% от калия и 20-30% от фосфора. Количеството на влагането се определя в зависимост от целта на добива.
Със силно развитата си коренова система, способността си да расте през цялото лято и високото си производство на биомаса, соргото два много предимства при ротациите: опазване на почвата през лятото и по-добър контрол над плевелите, благодарение на конкурентността, която има заради високата си покривна способност. Ако е отглеждано като предходна пролетна култура, соргото има предимството да ограничи през зимата ерозията на почвите и отмиването на азота и да запази структурата на почвата.
Една от особеностите на соргото е, че е наречено растение тип С4 като царевицата и захарната тръстика. Благодарение на този механизъм растението има по-добра ефективност на фотосинтезата дори при сухи условия или при високи температури.
