Климатът: Да предвидим метеорологичния хоризонт

Как се оформя метеорологичният ни хоризонт? Как можем да адаптираме нашето земеделие през следващите години? Каква ще е ролята на соргото в средносрочен план? За Серж Зака, доктор по агроклиматология, е необходимо да наблюдаваме, предвиждаме и да се адаптираме бързо.

Горещини и суша: в Европа бяха регистрирани рекорди

Лятото на 2022 е най-горещото в историята за Европа и Китай и второто най-горещо за Северна Америка и Азия¹. Метеорологичните условия, пагубни в световен мащаб за много култури, обаче не са на път да се подобрят.

„С глобално затопляне от порядъка на 1,5 до 2 градуса годишно, 2022 г. ще се счита за „нормална“ година през 2050 г. С две думи, днешните екстремни температури ще бъдат норма утре, обяснява Серж Зака, доктор по агроклиматология. Следователно екстремните метеорологични явления далеч ще надвишат това, което е регистрирано тази година.“ За изследователя е наложително да разсъждаваме още днес и да мислим за нашата адаптация в средносрочен и дългосрочен план. За тази цел трябва да се проучат няколко пътища, за да се подготви селското стопанство на утрешния ден.

« През следващите години температурите, регистрирани през 2022 г., ще бъдат нормални. Наложително е да се адаптираме »

Множество решения, които трябва да бъдат разработени паралелно

1. Създаване на нови сортове 

„Работата върху генетиката на съществуващите сортове може да ни позволи да проектираме нови, по-устойчиви сортове. Пречка пред това решение обаче е липсата на време: отнема от 7 до 10 години, преди нов сорт да излезе на пазара, което представлява доста бавна еволюция в сравнение с изменението на климата.“

2. Въвеждане на нови култури

Сорго, моха, просо… Тези видове, по-добре адаптирани към бъдещите климатични условия, сега се разработват. „Ние сме в период на постепенен климатичен преход, така че соргото става все по-актуално, обяснява Серж Зака. При суша производството на сорго намалява, а на царевицата – се срива.“ Следователно соргото е важно преходно растение, особено в екстремни условия: то се възползва от по-сухите и плитки почви.

„Въпреки това, когато има вода, добивът на соргото е много по-нисък от този на царевицата. Ако можем да считаме, че след 30 години, в плитки почви, добивът на соргото ще бъде по-висок от този царевицата, то е необходимо да се развие взаимно допълване между царевицата и соргото в дългосрочен план.“

3. Развитие на икономически сектори

За агроклиматолога работата по тези „нови“ видове трябва да бъде придружена от развитието на техните икономически сектори: „Държавата трябва да може да инвестира в тези нови сектори и индустриалците да ги овладеят“, добавя Серж Зака.

„Трябва да развием взаимно допълване между царевицата и соргото в дългосрочен план.“

4. Насърчаване на почвоопазващото земеделие

„Почвоопазващото земеделие позволява създаване на по-жива почва, която задържа повече вода. Те включват например разширяване на сеитбооборотите или постоянно растително покритие.“

5. Инвестиране в цифрово земеделие

„По-добро управление на водните ресурси и запасите от азот, предвиждане и предотвратяване на краткосрочни и дългосрочни климатични рискове… Подобряването на цифровото земеделие ще даде на фермерите по-добри инструменти за защита на техните култури, обяснява Серж Зака. Днес има приложения като „Prevent“ от ITK, което позволява да се предскажат периоди на замръзване и да се препоръчат похвати, които да се въведат, за да се избегнат загуби“.

„Има няколко възможни решения, но няма единствено решение, което да решава всички проблеми, заключава изследователят. Трябва да работим върху всички решения едновременно, за да осигурим преход към климата на утрешния ден. И трябва да мислим за това сега, а не когато бъдем изправени до стената през 2050 г. Тези решения трябва да се разглеждат в средносрочен план, за бъдещите поколения.“

1. Източник: National Centers for Environmental Information (NCEI), 14 септември 2022 г. (https://www.ncei.noaa.gov/access/monitoring/monthly-report/global/202208).