В Полша соргото присъства на изложенията и предизвиква интерес

 

За първи път тази година PZPK, асоциацията на полските производители на царевица, създаде платформа за сортове сорго, за да обясни и демонстрира пълния потенциал на тази култура в страната. Нейният председател Тадеуш Михалски обяснява какъв е залогът в този подход.

Можете ли да ни разкажете малко повече за Вашата асоциация?

Асоциацията е създадена през 1984 г. с цел обединяване на всички, които се интересуват от царевица – фермерите, разбира се, но също така компании за семена и учени. В началото на 2000-те Полша преживя три сезона на значителна суша, която засегна добивите на царевица. По това време Syngenta ни представи сорт сорго с отлични показатели особено по отношение на устойчивостта на суша. Затова решихме да го засеем и много бързо се уверихме, че на плитки почви, в случай на суша, соргото всъщност се справя много добре, по-добре от царевицата. За една година площите се увеличиха от няколко хектара на близо 20 000, но много бързо животновъдите установиха, че кравите, които консумират фураж от сорго, дават по-малко мляко. За три години площите намаляха на 3000 ха. До миналата година се запазиха стабилни.

„Новите сортове сорго се представят добре независимо от целевия пазар.“

Защо създадохте тази платформа за тестване на сорго?

Основната цел беше да се покаже на посетителите, че благодарение на генетичния прогрес през последните години техническите и агрономически характеристики на сортовете сорго са се подобрили значително. Платформата представи 13 сорта, шест сорго за зърно и седем сорго за фураж, от различни компании за семена: KWS, Lidea, RAGT и Agro Seed, както и един унгарски селекционер. Идеята беше да се обясни, че предлагането вече е по-широко, с по-късни сортове, добре адаптирани към климата на страната и отговарящи н търсенето на различните пазари. Макар метанизацията да е все още слабо развита в Полша, някои фуражни сортове са напълно подходящи за тази ниша. Присъстващите фермери, компании за семена, техници и студенти разбраха, че отсега нататък новите сортове са ефективни независимо от целевия пазар. По отношение на фуража, например, хранителните предимства на соргото са близки до тези на царевицата. Докато полските разпоредби забраняват монокултурата на царевица, въвеждането на нова култура в сеитбооборота става наложително. Следователно соргото изглежда интересна алтернатива. Тази култура също изглежда по-малко засегната от царевицата от щети от диви свине и изобщо не е засегната от атаките на царевичен стъблен пробивач: предимства, които се харесват на фермерите.

Какви са Вашите цели по отношение на площта за следващите години?

Бихме искали да можем да достигнем 50 000 ха в рамките на 5 до 7 години. Смятам, че соргото има голям потенциал за развитие у нас, особено като зърно и фураж в млекопроизводителните райони. В Полша повече от половината почви са леки, с нисък потенциал и чувствителни към суша. В тези ситуации соргото се представя като добра алтернатива на царевицата: тъй като цикълът му се забавя с един месец, то е по-устойчиво на липса на вода. Тази платформа за тестване трябва да бъде подновена през следващата година, за да се осведомят възможно най-много хора за генетичния прогрес на сортовете сорго и по този начин да се подпомогне включването му през идните години.

„Смятам, че соргото има голям потенциал за развитие у нас, както като зърно, така и като фураж в млекопроизводителните райони.“